Как да разговаряме с децата си за пари (продължение)

Как да разговаряме с децата си за пари (продължение)

Когато започнах моя блог през този август, първата ми публикация беше посветена на това как да разговаряме с децата си за пари. Вярвам, че възпитаването на правилно отношение към парите още от ранна детска възраст е много важно, защото ще помогне на децата да израснат отговорни и финансово грамотни възрастни. За мен, да науча моите деца на това е почти толкова важно, колкото да ги науча коя храна е полезна и коя вредна, да възпитам у тях усещане за това кое е красиво и кое не, кое е добро и лошо, както и да различават нюансите в тези категории.

В статията ми тогава споделих кои са основните принципи, към които е хубаво да се придържаме и към какви принципи и ценности се придържаме в нашето семейство конкретно. В днешната статия съм се опитала да дам идеи какво можете да правите, според възрастта на вашето дете. Като родители вероятно смятате, че това е поредното нещо за което трябва да се грижите и което ще усложни и без това претрупаната ви програма. Аз също понякога се чуствам разпъната на кръст между задачите, които трябва да изпълня. Не гледайте на това като на задача, а като на дългосрочна стратегия, която да следвате не с целенасочени и преднамерени разговори, тип лекция, а да използвате всеки един подходящ момент, който се разкрива в ежедневието. Когато знаем какви са принципите и целите, лесно разпознаваме подходящите моменти.

Предучилищна възраст (4-6 години)

Правени са редица проучвания, които показват, че на около 5 годишна възраст детето започва да проявява интерес към парите и същевременно има необходимия капацитет да разбере информацията, която ще му поднесете. Ако си спомняте от първата ми статия, две са основните способности, които е добре да възпитаваме у децата: способността да отлагат удовлетворението си  за по-късно и способността да мислят и действат автономно. Нашата задача е, чрез подходящи за възрастта игри или дейности да се опитваме да развиваме и подхранваме тези способности. Това може да бъде доста предизвикателно, защото в предучилищната възраст децата все още нямат добре развит контрол върху емоциите и желанията си, но пък от друга страна са много напористи в опитите си да тестват границите на своята автономност. Моментът не е за изпускане. Какво можете да правите?

  • На първо място е важно да работим върху това децата да различават нуждите от желанията си. Измислете си игра, като питате: „Старите ти обувки вече са малки. Да купим ли нови или пък ще носиш старите, макар и малки, и вместо това да ти купим куклата, която искаш?” Можете да използвате тази игра и когато детето ви помоли да му купите нещо специално. Накарайте го да се замисли и да определи дали това, което иска е необходимо или е желание. Така то поема някаква отговорност и от най-ранна възраст разбира, че има разлика между това дали можем да си позволим нещо и дали си заслужава да го правим, а това е ключ към разумното отношение към парите.
  • По достъпен начин на тази възраст е добре да се въведе идеята за спестяването. Давайте избор на детето: „Можеш да имаш всеки ден шоколадово яйце, но ако се откажеш от шоколадовото яйце, в края на седмицата със събраните пари можем да купим играчка.“ Освен това, в магазините, които посещавате можете с децата да разглеждате и запомняте цените на стоките, към които те проявяват интерес. Така те ще видят, че всеки продукт има определена стойност. Ако искат нещо по-скъпо и по-голямо ще трябва да почакат.
  • Парите са ограничени и са пари, независимо дали са в портфейла или в банковата карта. За тази цел показвайте на детето как плащате с картата си в магазина и как след всяко плащане балансът по сметката ви намалява.

Ранна училищна възраст (7- 10 години)

В тази възраст децата вече са развили по-добър контрол върху емоциите и действията си. В по-голяма степен си дават сметка за границите на своята автономност и понеже са разбрали, че самостоятелността върви с повече отговорности, дори са готови да я жертват понякога. Същевременно всяка проява на самостоятелност и всяко постижение в тази посока е повод за голяма гордост. Това е времето, в което трябва да бъдем и по-активни, защото в този период децата ще трябва сами да вземат първите си финансови решения и да направят първите си покупки.

  • Определете седмична сума, която да им давате за джобни пари. Няма твърди правила каква да бъде тази сума, но специалистите съветват да е между 50 стотинки и 1 лев на година от възрастта на детето. Трябва да се водите от своите разбирания и от конкретната ситуация. Моите дъщери са на 9 години. Все още единственото време в което са без нас и могат да правят някакви покупки е времето, през което са на училище. Поради особеностите на българската реалност, в училищната лавка (защо въобще трябва да има лавки в училищата?) няма особено ценни и полезни неща, които могат да си купят. Предвид това, че имат осигурена храна за обяд, аз се придържам към долната граница от 50 стотинки и за седмицата им давам по 5 лева на всяка. Давам всички пари наведнъж и не се намесвам как ги харчат. Е, от време на време давам особени полезни разяснения за вредата от прекалената консумация на сладки неща.
  • Определете дейности и задачи, които да възложите на децата и срещу които да им давате допълнително възнаграждение. Това е добър стимул за тях да участват в домашните задължения. Оставете ги сами да определят как да използват спечелените пари – да ги изхарчат или спестят, за какво да ги изхарчат. Ако желаят, помогнете им във вземането на решение или във определяне на целите при спестяване. Моите дъщери спестяват пари за концерти на изпълнители, които харесват и за дрехи (Мария) или кукли (Ани).
  • Ако сте твърдо против даването на пари, за да се свърши нещо вкъщи, обяснете на детето своята позиция. Може би тогава е добре да се замислите да увеличите джобните им за седмицата, за да имат възможност да спестяват част от тях.
  • По ваша преценка можете да въведете някакво правило за спестяване, като например да се спестява 1/10 част от получените пари за рожден ден или по друг повод.
  • Позволявайте на децата да участват във вземането на семейни решения за покупки, като изказват мнения или дори като участват със спестените си средства.
  • Използвайте игрите, за да разговаряте за парите и тяхната стойност във времето.

Средна училищна възраст (11-14 години)

Във тази възраст децата вече са по-самостоятелни и вземат все повече самостоятелни решения. Те все повече осъзнават, че ресурсите и възможностите, с които семейството разполага са различни от тези на другите семейства. Много повече от преди проявяват разбиране към другите и техните потребности. Затова този период трябва да се използва за затвърждаване на постигнатото по-рано, като разговорите ни за парите, спестяването и даването на друг могат да станат по-задълбочени и сложни.

  • Когато ви предстои покупка на нещо, което детето желае или от което има нужда, накарайте го само предварително да потърси информация за различните видове от даден продукт. С ваша помощ направете съпоставка между качество и цена и се опитайте да класирате продуктите според съотношението качество/цена. Нека помисли как този продукт се вписва в неговото ежедневие, отговаря ли на неговия стил, начин на живот, на финансовите възможности на семейството, колко дълго ще го ползва. Говорете за разликата между рекламата и безпристрастното мнение за даден продукт.
  • Позволете на детето да прави понякога и импулсивни покупки, но от своите пари или срещу заем от ваша страна. И на нас ни се случва понякога. Дори и да съжалява след това, всчико е било с “учебна” цел.
  • На този етап можете да разговаряте за спестяването за непредвидени ситуации. Ако досега детето е спестявало, за да си купи нещо по-голямо, на тази възраст то вече може да разбере, че спестените днес пари могат да бъдат използвани по-късно, когато ще са ни необходими, а няма да имаме възможности . Заедно си припомнете случаи, когато като семейство сте имали непланирана нужда от повече средства и как сте се справили тогава.
  • На тази възраст е подходящо детето да разбере, че парите днес имат своя стойност. Ако днес ни трябват пари, но ние не разполагаме с тях, тогава ще трябва да вземем дълг срещу лихва, което ще ни повлияе в бъдеще. Демонстрирайте на детето каква е разликата между плащане с пари в брой и плащане с кредитна карта и до какво води използването на кредитната карта.

Юношеска възраст (15-18 години)

Това е период в който детето вече е изградило усещане за своята идентичност и има все по-добра представа за своите качества, силни и слаби страни. Нашата роля като родители следва да бъде да подкрепяме този процес и да насърчаваме детето да бъде активната страна в планиране на бъдещето му, включително финансовото.

  • В този период е подходящо да определяте и давате джобните пари на месечна база. Така вашият младеж ще може да се учи да управлява по-голяма сума пари. За да се справя по-добре с горната задача ще са му необходими повече умения. Това е подходящ момент детето да се запознае с това какво е бюджет. Помогнете му да състави бюджет в рамките на месечните си джобни и да следи разходите си. За да е по-интересно и удобно, може да прави това с някое от многото приложения за следене на разходите и бюджетиране. Банките предлагат и дебитни карти за тийнейджъри, които се откриват на името на детето със съгласие на родителя. Интернет банкирането към тези карти позволява да се следят направените транзакции. Развиването на подобни умения и навици на този етап ще подготви младежа да управлява успешно финансите си по-късно.
  • Позволете му сам да определя графика си за седмицата и му помогнете да приоитизира при множество задачи.
  • Разговаряйте за избора на професия и как кариерното развитие е свързано с удовлетвореността от живота.

Ако през първите 18 години си свършим добре работата, ще се радваме на едни финансово отговорни и щастливи пораснали деца. Пожелавам ви успех в това начинание! Личният пример е много важен!

COMMENTS