Как се измерва финансовата грамотност? Колко финансово грамотни сме ние българите в сравнение с другите нации?

Как се измерва финансовата грамотност? Колко финансово грамотни сме ние българите в сравнение с другите нации?

 

Наскоро, не съвсем случайно, но точно в подходящия за мен момент попаднах на изследване, което сравнява финансовата грамотност в 140 държави: S&P Global FinLit Survey. Изследването не е много ново, от 2014 година е, но пък засега е най-актуалното с такъв глобален обхват и най-актуалното в което фигурира страната ни. Поради това бих искала да го споделя с вас.

Изследването е на рейтинговата агенция Standard&Poor’s Rating Services, в сътрудничество с други институции, и тества финансовите познания на близо 150 000 възрастни в 140 държави.  На участващите в изследването е направено интервю, в което са им зададени 4 въпроса, целящи да проверят познаването на 4 базисни финансови концепции: диверсификация на риска, инфлация, проста лихва и сложна лихва. За финансово грамотни се считат лицата, които са отговорили правилно на най-малко три от четирите въпроса.

Ето какви са въпросите:

  1. Диверсификация на риска. Да предположим, че разполагате с някаква сума пари. Кое е по-сигурно – да вложите цялата сума в един единствен бизнес или инвестиция или да разпределите сумата в различни бизнеси или инвестиции? Отговори: един бизнес или инвестиция; различни бизнеси или инвестиции; не мога да определя; отказвам да отговоря;
  2. Инфлация. Да предположим, че през следващите 10 години цените на продуктите, които купувате се удвоят. Ако вашият доход също се удвои през този период, дали ще сте в състояние да купите по-малко продукти, отколкото купувате сега, същото количество или повече продукти, отколкото сега? Отговори: по-малко; същото количество; повече; не мога да определя; отказвам да отговоря;
  3. Проста лихва. Представете си, че трябва да вземете заем на стойност 100 долара. Коя е по-малката сума, която трябва да върнете: 105 долара или 100 долара + 3%? Отговори: 105 долара; 100 долара + 3%; не мога да определя; отказвам да отговоря;
  4. Сложна лихва. Да предположим, че внесете пари в банковата си сметка за срок от 2 години и банката се съгласява да ви дава 15% на година по вашата сметка. Дали банката ще ви преведе повече пари по вашата сметка през втората година, отколкото през първата, или банката ще ви преведе по една и съща сума през двете години? Отговори: повече; същата сума; не мога да определя; отказвам да отговоря;

Какво показват резултатите?

Основните изводи от изследването са, че финансовата грамотност в глобален мащаб е сравнително ниска, като само 33% от възрастните могат да бъдат определени като финансово грамотни. Държавите, показващи най-висока финансова грамотност са Австралия, Канада, Дания, Финландия, Германия, Израел, Холандия, Норвегия, Швеция и Англия, където 65% и повече от хората са финансово грамотни. На другия край на класацията са държавите, в които само четвърт или по-малко от хората демонстрират финансова грамотност – Афганистан, Албания, Ангола, Бангладеш, Иран, Ирак и други. В Съединените американски щати 57% от хората са финансово грамотни.

И сега интересната част. Колко са финансово грамотните българи? Според това изследване 35% от българите са финансово грамотни. Това означава, че ние сме на средното равнище, че дори и малко по-добре, но все пак много далеч от нивата, показващи добра финансова грамотност.  Подобни на България нива имат Бразилия, Коста Рика, Кот д’Ивоар, Габон, Шри Ланка, Малави. Успокояващото е, че от държавите в Европейския съюз има такива, които имат подобни или дори по-ниски нива от нашето: Италия (37%), Кипър (35%), Португалия (26%), Румъния (22%).

Изследването показва също, че най-добре разбираните финансови концепции са инфлацията и простата лихва, а диверсификацията на риска е най-малко познатата. Изводът от изследването в тази посока е, че колкото повече хората се сблъскват директно с някои явления и понятия в своето ежедневие, толкова по-добре ги разбират.

Финансовата грамотност зависи в голяма степен от пола, степента на образование и възрастта.  Финансовата грамотност на жените е по-ниска (30%) от тази на мъжете (35%). В глобален мащаб финансовата грамотност е най-ниска във възрастовата група 65+ и най-висока във възрастовата група 15-35 години, въпреки че в развитите икономики хората на възраст 36-50 са с най-добрата финансова грамотност. Колкото по-бедни са хората, толкова по-ниска е финансовата им грамотност и обратно. Финансовата грамотност се увеличава с увеличаване на образователната степен на интервюираните.

Идеята да се тества финансовата грамотност чрез проверка на финансовите познания е, че когато хората притежават познания за основните финансови концепции, това ще им позволи по-лесно да разбират и сравняват характеристиките на различните финансови продукти, които им се предлагат и да вземат по-правилни финансови решения за себе си и своите семейства. Това е особено важно в съвременните условия, когато разнообразието и сложността на финансовите продукти са много големи, а пък технологиите и ги правят все по-достъпни за всички.  Някои изследователи дори смятат, според мен твърде крайно, че за да си финансово грамотен и да управляваш добре личните си финанси е достатъчно само да си добре с математиката. Знаеш ли да събираш, изваждаш, делиш и умножаваш, всичко е наред.

Според мен обаче, доброто управление на личните финанси е повече от математика. А финансовата грамотност е много повече от това да знаеш какво е инфлация, диверсификация и сложна лихва. Познавам  хора, които са наясно и с много по-сложни финансови концепции, но не могат да се оправят с личните си финанси, а също така и хора, които едва ли биха отговорили правилно на повече от два от горните въпроси, но много умело „плуват във финансови води“.

По този повод Дейв Рамзи казва, че в личните финанси 80% е поведение и 20% познания. Способността да контролираме разходите си и да планираме покупките си, да се придържаме към бюджет, да харчим по-малко, отколкото изкарваме, да целеполагаме, да планираме финансовото си бъдеще са много повече въпрос на поведение, отношение и добри навици, отколкото на математически и научни познания.

Казано накратко, изследването е много интересно, показва тенденции, проблеми, дава идеи, възможности за сравнения. Единственият проблем е, че според мен мери финансовата грамотност само по отношение на горните 20% познания, но не и по отношение на поведението на хората.

 

COMMENTS