По наболялата тема за срока на майчинството в България

По наболялата тема за срока на майчинството в България

Миналата седмица една тема разбуни духовете на българските майки. В позицията си относно проектобюджета за следващата година, от Асоциацията на индустриалния капитал в България заявиха, че категорично не подкрепят някои намерения, сред които и запазването на 410 дни отпуск поради бременност и раждане. След това от АИКБ пишат: След който майките имат право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст срещу ниското обезщетение в размер на 380 лв. на месец, което задържа работната сила на майките извън пазара на труда, където има дефицит на работна ръка. Връщането им на работа след 2 години води до загуба на трудовите им навици и прави трудна адаптацията им на работното място.“

В няколко изяви по телевизията различни представители на АИКБ първо заявиха, че трябва да отпадне втората година от майчинството, а по-късно се обявиха, че не толкова искат да отпадне втората година, колкото да се намали срока на отпуска за бременност и раждане от 410 дни (58 седмици) до 48 седмици.

Тези предложения направо взривиха социалните мрежи. Проследих коментарите във фейсбук групата „Майките на София“ и те са категорично против предложението. Ако тук там се появява и някой глас „за“, той винаги е условен в стил „да, но при условие, че…“. В анкета на фейсбук страницата на БТВ, на въпроса дали трябва да отпадне втората година от майчинството 94% са гласували против и само 6% са го подкрепили.

Какво е положението сега

Съгласно Кодекса на труда „работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането“. През време на отпуската за бременност и раждане майката получава обезщетение в размер на 90% от средното й възнаграждение в периода от 24 месеца преди началото на отпуска. След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. За този период на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като сега този размер е 380 лева и се предвижда да остане такъв и през 2019 година.

Къде сме ние, а къде са другите

Има една организация на развитите държави, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, към членство в която се стреми и България. Целта на тази организация е да повишава просперитета и намалява бедността чрез икономически растеж и финансова стабилност.  ОИСР поддържа бази данни, сред които и такава, която съдържа множество показатели за семейството и положението на децата. Именно там могат да се намерят съпоставими данни за системите за платен отпуск по майчинство в различните държави, като последните данни са за 2016 година. От данните на ОИСР се вижда, че България, с нейните 58 седмици и 6 дни платен отпуск за бременност и раждане, се нарежда на първо място в Европа и дори в света. След България е Гърция с 43 седмици и Обединеното Кралство с 39 седмици. В противоположния край на тази класация е САЩ, където няма законодателно уреден срок за задължителен отпуск за бременност и раждане. Средната продължителност на този срок за държавите от Европейския съюз е 21 седмици, за еврозоната – 19 седмици, а за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – 18 седмици. С по-кратък срок от средните са Португалия (6 седмици), Норвегия (13 седмици), Швейцария (14 седмици) и Германия (14 седмици). Редица държави предлагат обезщетение, възлизащо на 100% от предходните доходи на майката. Това са Австрия, Чили, Естония, Германия, Израел, Литва, Люксембург, Мексико, Холандия, Полша, Португалия, Словения, Испания и Хърватска.

Моите размисли

Тази статистика ме навежда на много противоречиви мисли. Чудя се да се гордея ли с това, че заемаме челното първо място. На път бях да се зарадвам, но взех че погледнах и в останалите таблици в базата данни на ОИСР и се натъкнах на много интересна информация, която има отношение към проблема и в известен смисъл дава отговор на моя въпрос.

Един от показателите, които ОИСР изчислява е процент от децата на възраст от 0-2 години, които са включени в някаква форма на дневна грижа, като детска ясла, било то държавна или частна. И тук България е на едно от последните места, с около 10%. След нея са само Чехия, Словакия и Полша, с около 6%. В Дания, Исландия, Холандия и Люксембург, този показател е над 50%. Интересен факт е, че в отделните държави, този процент е по-висок за семействата с по-високи доходи, както и по-висок сред семействата, в които майката е по-добре образована.

Друг показател на ОИСР е “Практики на работното място, които са добри за семействата”. Това са такива практики на работодателите, които подпомагат семействата в намирането на баланс между работа и семеен живот, като например законодателно уредени допълнителни възможности за ползване на отпуск, осигурени от работодателите детски ясли и градини, възможности за гъвкаво работно време, за работа от дома и други подобни облекчения. България и тук се намира в дъното на класациите. Страната ни е на предпоследно място по относителен дял на компаниите, които предлагат възможности за гъвкаво работно време. България е и с най-висок дял на трудещите се, които нямат никакъв контрол върху определянето на работното време и най-нисък дял на тези, които имат известна възможност да адаптират трудовата си заетост към останалите си семейни ангажименти. И за капак, българите отчитат най-ниски нива на удовлетвореност от живота въобще, включително и удовлетвореност от баланса между работа и личен живот.

На фона на тези данни как да ми изглежда предложението на работодателите? Като да се поставя каруцата пред коня. Не че няма някаква логика в това да се намали срока, за да могат майките по-бързо да се връщат на работното си място и да получават по-достойни доходи. На практика те и сега могат да го правят, но въпреки мизерното обезщетение от 380 лева, което е почти на линията на бедността, една голяма част от майките не се възползват. Това е така, защото има много липсващи елементи. Липсват достатъчно места в детските ясли и градини. Вътре в тези заведения липсва адекватна грижа (въпреки добрите изключения). Липсват каквито и да било алтернативни форми на дневна грижа за децата. Липсва ангажимента на работодателите да осигуряват подобни възможности за служителите си. Липсва гъвкавост на пазара на труда, разбирана в най-широк смисъл.

По тези причини водещото ни място по срок на отпуск за бременност и раждане ме кара да се гордея колкото и това, че България е макроикономически стабилна, при условие, че доходите ни са най-ниските в Европейския съюз. Ще ми се, да отпаднем от „престижните“ челни места, но да се придвижим и по останалите показатели към по-средни позиции. Или, нека не бързаме да отнемаме и малкото останали възможности, преди да са налице липсващите елементи.

 

 

 

COMMENTS (2)

  • comment-avatar

    Добър анализ! Интересен блог!